Другарят Георги Михайлович Димитров (1882-1949), комунистически терорист и национален предател, гражданин на СССР, посветил огромни усилия за унищожението на България.
Един от организаторите на Септемврийския метеж в държавата ни от 1923 г. и на терористичния атентат в църквата “Св. Неделя“ на 16.04.1925 г.
Престъпник от международен мащаб с многобройни престъпления против България и българския народ, в това число създаването по заповед на господаря му Сталин на измислената “македонска“ нация (защитава идеята за 4 български съветски републики България, Добруджа, Тракия и Македония в рамките на Балканската Федерация) и унищожение на българската интелигенция и български национален елит след 9.09.1944 г., пак по заповед на Сталин и в условията на окупация на България от Червената армия.
Безродният изрод, обявен за “вожд и учител“ на БКП и “народа“ (комунистите винаги се отъждествяват с “народа“, който потискат и унищожават), Георги Михайлович, “подметка“ на най-големия диктатор на XX век, масовият убиец-психопат Йосиф Сталин, се отличава със своята морална разпуснатост, деградация и перманентен алкохолизъм, носител на “престижните“ прякори Гошо „Тарабата“ и Жоро „Мастиката“.
В комунистическа България 1944-1989 г. е “национален герой“. Заради безспорните му антибългарски заслуги в България и Югославия му кръщават дори два града – Димитровград, а след неговата смърт през 1949 г. в София, този българомразец е мумифициран като египетски фараон по подобие на болшевишкия вожд, сифилистичния хомосексуалист Ленин и му е изграден мавзолей, съществувал чак до 1999 г., който преди взривяването му служеше за градски кенеф.
Вероятна датировка на снимката е 30-те години на XX век.
Смърт на комунизма и на предателите на България!
