Начало Новини Изкуство Лирична археология

Лирична археология

2071

ЛИРИЧНА АРХЕОЛОГИЯ

Пред мене зее изкоп: мойта младост.
Бездънен гроб. Огромен тъмен ров.
Жив слизам. И една след друга вадя
от дъното му сенки. От любов.

Един след други скелети огромни,
покрити с прах, със чернозем, с покой,
измъквам и не мога да си спомня
от всичките кой точно бил е мой.

Едва ги разпознавам, а се мръква.
Уж бяха на жени, а пък със страх
аз все със своя собствен ги обърквам,
все своя собствен разпознавам в тях.

И все се мъча да зарина гроба,
ала земята мърда. Под пръстта
покойница недоубита — Обич,
Любов се гърчи. Още жива, тя

пръстта надига и излиза. Тропкат
обущата й сребърни. И мраз
в душата ми пролазва — от разкопки
май цял направен съм самият аз.

 

Дамян Дамянов