Британският антрополог Джамшид Теръни от Даремския университет използвал еволюционни методи, за да проследи връзката между приказката за Червената шапчица и “Вълкът и седемте козлета”.
Според учения историята за смелото момиче, което спасило баба си, се е появила през Средновековието, а сюжетът за непослушните козлета възникнал хиляда години по-рано – може би в първи век от новата ера, пише PLOS ONE, цитиран от spisanie8.bg.
Произходът на приказките също е предмет на отделно направление в науката. Сказанията се класифицират и кетегоризират, тъй както звездите и другите космически обекти. В тези древни писания “Червената шапчица” е с индекс ATU 333, а “Вълкът и седемте козлета” — с ATU 123.
Филолозите от началото на XXI век стигнали до извода, че и двете приказки имат някаква роднинска връзка помежду си и са дошли до нас от Китай по Пътя на коприната.
Доктор Теръни не е съвсем съгласен с това твърдение. Той анализирал 58 версии на приказката за момиченцето, известни в Европа, Африка и Китай и извлякъл 72 различия като пола на главния герой, общия брой персонажи, вида на престъпника (вълк, тигър и пр.), начина на измама, чрез която главният герой е изяден или се опитват да го изядат, но по различни причини не успяват.
Според новото антропологическо изследване Шапчицата е стигнала до Китай, но от Африка, а в Африка пристигнала от Европа.
Що се отнася до китайската версия на “Червената шапчица”, тя се появила почти по същото време с тази на Шарл Перо, но разказана от китайския поет Хуан Джин. И двата варианта обаче били с произход Европа.
Червената шапчица е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и Братя Грим в Германия.
В различни версии тази приказка е позната в устното народно творчество на редица европейски страни. Така напр. във Франция селяните са я разказвали още от XI в.
В един от най-кървавите си познати варианти тя дори е звучала по следния начин: Вълкът, след като влиза в къщата на бабата, я разкъсва и изяжда като все пак оставя настрани едно парче и когато Червената шапчица пристига, той, преструвайки се на бабата, я кара да изяде това парче и да пие от виното (в действителност кръвта на бабата).
Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо. Разказаният от Перо вариант също има трагичен край — в него Червената шапчица, която е най-красивата в селото, среща в гората вълка и подлъгана от него, наивно го упътва как да намери къщата на бабата. Вълкът изяжда възрастната жена като се скрива хитро от дърварите, работещи в съседната гора, след това причаква Червената шапчица и изяжда и нея.
Най-познатият днес вариант на приказката принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г. В него момиченцето пресича гората, носейки на баба си питка, бурканче масло и конфитюр, и среща вълка, който изяжда и нея, и баба ѝ. На помощ обаче им се притичва един ловец, който разпаря корема на вълка и ги изважда оттам живи и здрави.
