Начало За Забава Хумор Дневна доза хумор

Дневна доза хумор

1950
СПОДЕЛИ

10 забавни детски умозаключения

Светогледът на едно дете се различава поразително от този на възрастен човек. Когато се заслушаме в думите им, понякога чуваме от децата умозаключения, които никога не биха ни хрумнали. И те ги съобщават с такава сериозност, че ни изумяват.

Всъщност това са много мъдри мисли. Прочетете ги:

*

7 годишната ми дъщеря гледа програмата Animal Planet. Изведнъж се обръща към мен и пита: „Мамо, тези доброволци, за които постоянно говорят, какви животни са?“

*

Тими, 2-годишният ми син, седеше на гърнето от доста дълго време, така че попитах:
– Ей, Тим, добре ли си?
– Да! Аз се чувствам много добре!
– Свърши ли най-накрая голямото нещо?
– Не.
– Тогава какво те кара да се чувстваш толкова добре?
– Чувствам се толкова добре, че съм жив на този свят!

*

Гледайки оперно представление по телевизията, малката ми дъщеря коментира: „Когато ние крещм така в детската градина, ни карат да престанем“.

*

Стоим с 4-годишната ми дъщеря на входа на голям мол и я питам:
– Реши ли, какво искаш да ти купя?
– Не съм решила, но каквото и да е, вземи две.

*

След хранене в къщата на родителите ми на малкия ми син Дани предложиха чай. Попитах го:
– Какви са вълшебните думи, които трябва да кажеш?
– Къде са бисквитките?

*

– Мамо, аз и Били днес се скарахме в детска градина! Аз го ударих по носа, а той ме удари по ухото!
– За какво се сбихте?
– За първо място в конкурса по добро поведение!

*

Моят 5-годишен син Джони ме попита:
– Тате, страхуваш ли се от тъмното?
– Не, разбира се.
– Тогава защо си лягаш всяка вечер с мама?

*

Когато наближиха зимните празници, моето малко момче ми каза:
– Мамо, не купувай бонбони до края на месеца! Да пазим нашите зъби за Коледа!

*

Оставих 3-годишната ми дъщеря в ъгъла за лошо поведение. Тя стоя там мълчаливо няколко минути, а след това въздъхна и каза:
– Можеш ли да ме пуснеш вече? Усещам как животът ми изтича.

*

3-годишният ми син Анди не се чувстваше добре. Лекарят го попита:
– Е, млади човече, какъв е проблемът?
Анди отговори с много делови тон:
– Това е, което и майка ми би искала да знае.