Днес 2 юли се навършват 55 години от смъртта на Ърнест Хемингуей (Ernest Hemingway) – един от най-известните американски писатели – новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за книгата му „Старецът и морето“.
Писателят е роден в Оук Парк, Илинойс, предградие на Чикаго. Той е първият син в семейството на Кларънс и Грейс Хемингуей. Кръщават го Ърнест, което означава „упорит” и „да търсиш смисъла на нещата”. Самоубива се с любимата си пушка в Айдахо.
Ърнест Хемингуей e част от „Изгубено поколение“ – група от американски бележити литератори, които живеели в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война до Голямата депресия. През 40-те години на XX век Ърнест Хемингуей е фигурирал в списъците на съветските агенти в САЩ под кодовото име „Арго“. Вербуван е през 1941 г. малко преди пътуването му в Китай.
Автор на романите „Сбогом на оръжията“ (1929 г.); „И слънцето изгрява“; „През реката към дърветата“; „Смърт след пладне“ (1932 г.) – публицистичен разказ заиспанското бикоборство и „Зелените хълмове на Африка“ (1935 г.) – история на ловно сафари в Източна Африка.
Интересен и малко известен факт за Хемингуей е този, че той имал навика да пише изправен на пишещата си машина. Докато работел върху „Старецът и морето“ през последните си години в Куба той свършвал с писането до обяд и после пиел до три. Обикновено ставал призори и пишел прав, докато си изпразни главата, а после изпразвал известния Флоридата бар.
„Храната е за хората, а коктейлът – за боговете”, често повтарял Ърнест Хемингуей. Животът на ненадминатия майстор на телеграфния стил е като обожаваното от него дайкири – смес от ром, лимонов сок и пудра захар, посипана с разбит на сняг лед във висока стъклена чаша.
„Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли Морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото Човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб.“
Джон Дън
Из романа „За кого бие камбаната“ – Ърнест Хемингуей
„Няма нищо благородно в това да бъдеш по-високо от другия. Истинско благородство има тогава, когато човек застава над предишното си “Аз.“