Знаехте ли, че българският класик Иван Вазов е бил предложен за Нобеловата награда за литература за 1917 г.? Да, това е истина.
На този ден преди почти век професор Иван Шишманов (според други източници – председателят на БАН Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература. Писателят вече е популярен в Швеция – през 1895 г. “Под игото” е преведен там.
Преводач на шведски е д-р Алфред Йенсен. През 1912 г. той вече е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с мисията да се срещне с български учени и писатели.
В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов пише, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга “Мисъл” му говорили против Вазов. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и близък приятел на Пенчо Славейков. Затова шведът поискал да предложи Славейков за престижната награда, но смъртта на поета осуетила това намерение.
За съжаление, през 1917 г. наградата не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция).
Досега у нас кандидатите за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз.
За Алфред Нобел и неговите награди
Нобеловата награда (на шведски: Nobelpriset) се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в петте области физика, химия, литература, мир и медицина или физиология. Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание. Наградените с наградата се наричат Нобелови лауреати.
Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството. Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г., пет години след смъртта на Нобел.
Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм и в Осло. От 1902 г. насам всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.
Всяка награда може да бъде връчвана най-много на трима номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом, удължаване на шведското гражданство и парична сума. За 2016 г. паричната сума е на стойност 8 милиона шведски крони или по днешен курс $934,248 (наградата варира около $1 милион, като най-голямата и стойност е била $1.56 милиона през 2007 г.). В началото е замислено тези пари да спонсорират бъдещата работа на наградените, но в днешни дни повечето учени вече са преустановили дейността си в момента на тяхното награждаване.
Ако има двама победители в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако победителите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.
До октомври 2006 г. са връчени общо 781 Нобелови награди (763 на частни лица и 18 на организации). Няколко лауреати са отказали наградата. Може да има години, в които някои от наградите да не се връчат, но наградите трябва да се дават поне веднъж на пет години.
Наградата не може да бъде отнета. От 1974 г. наградата не може да се връчва посмъртно, т. е. номинираните трябва да са живи по време на номинацията.