Начало Новини Анцу-"Н"-гът – народната носия на селяндура

Анцу-"Н"-гът – народната носия на селяндура

449
СПОДЕЛИ

Те се върнаха.

Всъщност никога не са си тръгвали – просто се бяха скрили по време на летните жеги или излизаха по-рядко. Притичваха по тротоарите и се скриваха в близките квартални магазинчета, в моловете, в подлезите и входовете. Някак престанахме да ги забелязваме толкова и за малко дори си помислихме, че са решили да си тръгнат.

Но не, тук са.

анцуг с токчета
анцуг с токчета

С първите по-хладни дни меракът им да ни смачкат се възроди със страшна сила и те плъзнаха по улиците. Свежи, чистички, във всякакви жизнеутвърждаващи цветове. Понякога комбинирани – тъмно долнище със светло горнище. Понякога в изненадващ ансамбъл с някоя нормална дреха – с джинси, с памучен панталон, с кожено яке или дори сако. Това всъщност е част от стратегията им да ни претопят. Демонстрирайки готовност да влизат във взаимоотношения с останалата част от гардеробa ни, те полека изместват всички конкуриращи ги дрехи и еднолично, обмислено и заслужено взимат властта.

Анцузите отново са сред нас. Още по-непобедими и още повече.

Анцугът като свобода

Ако все още си мислите, че вие избирате анцуга, лъжете се. Анцузите отдавна ни избират нас. Дори да не притежавате такъв в гардероба си или пък да ползвате този, който имате по предназначение – за спорт, анцугът е като живо същество. Той ви обещава да ви накара да се чувствате свободни. За да го облечете, не се изисква никакво усилие. В него няма и капка от старанието на останалите дрехи да ви направят да изглеждате някакъв друг –  по-модерен, по-весел, по-слаб, по-секси.

Анцугът ви обещава да ви лиши от тези декоративни подробности на суетата, като ви обгърне в своята ластична удобност и ви остави да мандахерцате крайниците си в нея. Анцугът е просто на вид нещо. То си има панталон, който дори наричаме долнище, защото е лишено от повечето първични белези на панталона.

Долнището не изисква да има ръб – тъкмо напротив, то трябва да няма такъв. Долнището няма нито копчета, нито цип, така че нахлузването му става бързо и лесно, без никакво вглеждане в детайлите. За разлика от панталона долнището си има свой си, вътрешен колан с ластик или въженца. Колкото и да променяте размера на талията си, то тихомълком и дискретно приема новото ви тяло и се опитва да се настрои спрямо него, за да не ви създава нито комплекси, нито някакви там екзистенциални тъги, свързани с годините, килограмите или визията.

Анцуговото долнище почти винаги си има и джобове. Те поемат всичко необходимо за ежедневната миграция на един съвременен човек – кутия цигари, телефон, ключове, пачка пари с ластик. Колкото и да ги пълниш с разни неща, тези джобове провисват точно толкова, колкото е необходимо. А я опитайте да натъпчете един джоб на нормален панталон! Ще видите, че целият му фасон веднага се разваля, а нещата, които можете да носите навсякъде със себе си трябва да са наполовина.

Горната част на анцуга също има своя мисия във вашия живот. Тя не е нито яке, нито сако, нито жилетка, но в същото време върши работата на всички тези три неща.  Точно като яке горнището се грижи за това да не ви е студено. Наметната или заципена (научих този термин „заципен“ от една продавачка в спортен магазин, която очевидно беше специализирала в продажбата на анцузи) горничката ви пази от студ и вятър, като поради найлоновата си същност може дори да ви стопля в по-хладни дни, стига просто да се затичате или да се поразбързате малко. Когато имате горнище от анцуг, вие не се нуждаете и от шал. Вдигате ципа догоре, набучвате главата си до средата на брадичката в анцуга и забравяте за болно гърло.

Горнището може да замести и сакото, стига обаче да е малко по-дискретно като цвят и орнаменти. Всеки уважаващ себе си джентълмен трябва да има в гардероба си по един черен или много тъмносин анцуг, по възможност с ленти в същия цвят, а не контрастно бели, червени или зелени. Все пак и той знае какво и кич и го избягва!

Така, когато се нуждае от елегантността на сакото, джентълменът анцугмен спокойно може да се довери на своето горнище от анцуг и да го ползва като сако върху поло, риза или тениска. Тук трябва да отбележим и още едно удобство. Когато един мъж си свали сакото, той се чуди къде да го дене. Провисва го на рамото си или го носи през лакътя. Съвсем друго нещо си е анцуговото горнище – можеш да го преметнеш през раменете си като спортен пуловер. Можеш да го завържеш около кръста си. Можеш в крайна сметка и да го натикаш в диагоналката си, без да се притесняваш, че ще се смачка.

И така, когато отново имаш нужда от сако – например отиваш на театър, влизаш в административна сграда или на бизнес среща – просто го вадиш от диагоналката, тупваш го два-три пъти и го обличаш. То няма да те предаде.

Анцугът като начин на мислене

Да си имаш анцуг и да си го носиш непрекъснато е истинска свобода. Първо, защото съзнанието ти моментално се оттърсва от всички мисли, свързани с незначителни неща като външния вид. Така вместо да отделяш десетина минути на ден, за да подбереш дрехите си, ползваш това време за други неща – философски беседи, обмисляне на екзистенциални кризи, притеснения относно глобалното затопляне, икономически планове за развитие на страната ни и др.

Обличането на анцуг моментално ти дава усещането, че живееш извън рамките на суетата и се грижиш за далеч по-важни човешки теми. Освен това анцугът ти дава увереността, че навсякъде, във всеки един момент, си в свои води. Преставаш да изпитваш неудобството на елегантността, която ти дава например костюмът. Не мислиш за вратовръзки, копчета на ризата, бутониери и други джиджавки. Разчиташ на анцуговата невзрачност и потъваш в нея, отдаден на дълбоки мисловни процеси, без значение колко изискваща е ситуацията, в която се намираш.

Проблемът с твоя анцуг, в края на краищата, не е твой, нито на анцуга ти – той си е на другите, които имат нещо против него. И спокойно биха си го решили, ако и те най-после си купят своите анцузи и разберат колко привилегии им дава тази толкова мобилна дреха.

Чрез анцуга можеш да изразяваш мнение, както и да демонстрираш социален статус. За да покажеш например колко хубаво семейство имаш, можеш да закупиш анцузи на всичките му членове и да изискваш заедно да си ги разхождате в съботно неделните дни. За да демонстрирате единност, можете да си изберете еднакви анцузи или такива, които си кореспондират цветово.

Например, ако вашият е в преобладаващо светлосиньо и тъмносиньо, този на любимата ви може да е огледален, но в розови нюанси. Задружност можете да демонстрирате и като си купите анцузи от една и съща марка. На децата, съответно, купете традиционните розови за момиченца и сини за момченца или пък бъдете по-авангардни и заложете на свежите неутрални цветове – жълто, оранжево, зелено. От гледна точка на сигурността е добре да подберете тези цветове да са електрически, искрящи и да бъдат в комплект с маратонки в същия сигнален нюанс. Така ще можете да отличавате точно вашето дете от другите деца на другите анцузи.

Благодарение на анцуга можете още да дадете информация за личния си живот. Няма друга дреха, чрез която веднага да става ясно в кой отбор членувате. Ако на гърба на анцуга ви пише „Отбор по кану“ гр. Пирдоп, вие вече заявявате себе си пред обществото в ролята си на негов член. Ето така, чрез горнището на анцуга си, имате свободата да бъдете моментално разпознавани, а и пестите от визитни картички или излишни разговори за професии, хобита и местоживеене.

Анцугът е и дрехата, която веднага може да ви причисли към дадена прослойка на обществото. Който е гледал култовия сериал „Семейство Сопрано“, знае, че там мафиотите задължително се движеха с перфектно чисти и красиви анцузи, които гарнираха със златни ланци, скъпи часовници и броеници.

Който познава пък българската действителност, знае, че не излезеш ли от скъпото си BMW, Mercedes или Porsche по нов, искрящ и марков анцуг, язък ти за хубавата кола! Освен всичко друго анцугът е дреха доказателство, че във всяко свое свободно време тренираш и се грижиш за бойната си готовност, така че той в известен смисъл е и нещо като предупреждение, че си „мноо“ опасен.

Анцугът като униформа

В британския класически етикет има дрескодове, които ти помагат да се облечеш според нивото на събитието, на което си поканен. Задължен си да го спазиш, защото, веднъж приел поканата, ти приемаш със себе си да помогнеш въпросното събитие да се случи и да изглежда по точно определен от домакините начин.

В най-висококласното облекло – т.нар. дрескод (англ. dress code) white tie (бяла вратовръзка) задължителен е фракът, лачените паркетни обувки и бялата вратовръзка, разбира се. Висотата на едно събитие, организирано с такъв дрескод, е толкова голяма, че най-вероятно става дума за кралски прием, нобелово награждаване, световен оперен или благотворителен спектакъл. Според правилата на етикета обаче в рамките на този дрескод можеш да се явиш и с националната носия на страната си.

Тя е толкова достолепна и важна като дреха, че може да замени и фрака, и бялата папийонка. В нашата българска история това се е случвало преди години, когато филмът „Ветрената мелница“ е бил показван на фестивала в Кан. На официалната вечеря тогава актрисата Гинка Станчева, изпъняваща главната женска роля във филма, се появява в носията, с която е снимала.

Появата ѝ предизвиква фурор, а облеклото ѝ е абсолютно адекватно на обявения дрескод white tie.

Днес, шейсет години по-късно, ако българин трябва да участва в събитие с дрескод „бяла вратовръзка“, не вярвам да се появи с потури, калпак и червен пояс. Сигурна съм обаче, че ако му подшушнат, че е адекватно да се облече в националната носия на страната си, ще се появи в анцуг.

Може би дори в анцуг с националните цветове на държавата ни – бяло, зелено, червено. Пък що не и с дъговиден надпис BULGARIA на гърба. В страната, където анцугът е универсалната дреха, далеч по-естествено е именно той да се въздигне до ранга на фолклорна забележителност. То и без това с анцузи сме и на сватби, и на погребения, нека поне да си ги институционализираме и да ги влеем в забележителните, непреходни, български ценности.

Те така и така отново са тук. По-цветни, по-нови и повече.

Правописът

Страшно е колко неграмотен е българинът.

Верният правопис на думата, описваща новата народна носия на народа ни, е „анцуг„, а не „анцу-Н-г„, множествено число анцузи. Думата anzug е немска и означава костюм.

В момента в OLX.bg има 1,775 обяви с думата „анцу-Н-г“, които може да видите тук. От тях 3 са в Павликени и още 56 в радиус от 30 km.

Източници:

  • Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 158.
  • Речник на чуждите думи в българския език. Състав. М. Филипова-Байрова и др. С., БАН, 1982, с. 86.