Първа книга щом хванах,
там намерих вашто име,
колко много аз узнах
трябва ние да ви чтиме.
На езика си до днес
учим, молим се с наслада.
Всяка слава, всяка чест
за това на вас се пада.
Възлюбихте своя род
и посяхте скъпо семе,
с неговий се радва плод
цялото славянско племе.
Името ни и родът
от забвенье вий спасихте,
към просвета в славен път
вие нази устремихте.
Вий пръснахте между нас
светлото ученье ново,
първи път от ваший глас
чухме името Христово.
Зарад вази можем днес,
свети Кириле, Методий,
да живеем с гордост, с чест
между другите народи.
Дорде трае наш език,
боговдъхновени братя,
ваший подвиг свят, велик
ще се слави на земята.
Дорде българин един
още на света живее,
като благодарен син
вам с възторг хвалби ще пее.
Дор ви славим — от беда
вашта памет ще ни пази.
Пътеводна вий звезда
ще сте винаги за нази.