Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 година в село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков сестри Пенка и Цветанка Живкова.
В продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия (БКП), заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 – 17 ноември 1989).
На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП на мястото на дотогавашния партиен водач, генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962 – 1966) и 71-то (1966 – 1971) правителства – втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.
Непосредствено след Деветосептемврийската революция от 1944 година, на 10 септември, Тодор Живков е назначен от новия вътрешен министър Антон Югов за главен инспектор в дирекция „Униформена милиция“ с чин подполковник, установява се в читалище „Славянска беседа“ и за няколко седмици се включва активно в започналия масов терор. През октомври отново става секретар в ОК на БРП (к.), а на 27 февруари 1945 г. става и кандидат-член на ЦК на БРП (к.), с което попада в кръга на висшата партийна номенклатура. През 1945 година за пръв път става народен представител, какъвто остава до 1990 година.
На 4 декември 1963 г. Тодор Живков лично внася предложение по време на пленума на ЦК на БКП България да отправи към ЦК на КПСС въпроса за по-нататъшно най-тясно сближаване и в перспектива сливане на Народна република България със СССР, превръщайки я в 16-та съюзна република на СССР. Макар че според тогавашното законодателство предложението представлява държавна измяна, пленумът оценява предложението като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм“, което ще издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз“. Предложението „да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни” е единодушно одобрен от пленума и подписан лично от Тодор Живков, но е отхвърлено от СССР.
Макар че предложението за присъединяване на България към Съветския съюз е отхвърлено, то затвърждава образа на Живков като изцяло лоялен към Москва.
На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.
Отстранен е от поста генерален секретар на Ноемврийския пленум през 1989 година. На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.
Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с домашен арест.
Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.
- През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
- На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
- На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
- Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.
- Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.
В условия на неплатежоспособност и със задача да се осигурят средства за погасяването на предстоящи падежи по дълг към западни банки, през 1960 г. Тодор Живков лично се обръща с писмено предложение до Първия секретар на ЦК на КПСС – Никита Хрушчов с молба СССР да закупи резерва на БНБ, натрупан в продължение на 66 години – от Освобождението през 1878 г до 1944 г., от 22 тона злато и 50 тона сребро срещу конвертируема капиталистическа валута. Днес стойността на златния резерв би била 639 млн долара.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София, България. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.