Периодът на цъфтежа на вишните, известен по цял свят с красотата си, се нарича Сакура. Това без съмнение е едно от най-атрактивните и известни събития в Страната на изгряващото слънце по време на настоящия пролетен сезон. Вишневият цвят се смята за националното цвете на Япония.
Предполага се, че името “сакура” е развитие на думата “сакуя” (цъфтеж, цъфтене) от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи. Това дълго име буквално преведено означава “принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, “цвете” не означавало друго освен вишнев цвят. Тази принцеса била наречена така, защото легендата разказва, че била паднала от небето върху едно вишнево дърво.
Вишневият цвят е символ на японския характер. Това е така, защото животът на самураите е бил сравняван с живота на вишневите цветове, който продължава “не повече от три дни”, но е красив и достоен. По рождение аристократ, японското вишнево дърво не дава плодове, единствената му мисия е да ражда красота. Японската вишна се среща навсякъде – по бреговете на реките, в планинските райони, в храмовите градини, в парковете, по улиците… Сакура цъфти от бяло до ярко розово и в апогея на цъфтежа си представлява една невероятна гледка, създавайки силно впечатляваща атмосфера на красота и тържественост.
Прунус серулата – е научното име на вишневите дървета, които виреят из цяла Япония и съществуват в стотици разновидности. През по-голямата част от годината дърветата са доста невзрачни. С настъпването на пролетта обаче, те се пробуждат и започват да цъфтят най-напред в префектура Окинава, където климатът е по-топъл, бавно придвижвайки се към северния остров Хокайдо. Пъстър килим от милиарди цветчета в различни нюанси на червено, розово и бяло покриват парковете, улиците и храмовете из цялата страна. В Японската култура вишневите цветове имат дълбок символичен смисъл – олицетворяват живота, смъртта, силата на единството и стремежа към съвършенство.
Разцъфтяването на сакура символизира идването на пролетта в Япония и се е превърнало в любим народен празник, съпроводен от ритуал с наблюдаване и любуване на разцъфтелите дървета, който се нарича „Ханами“. Думата означава буквално „съзерцаването на цветовете“, защото на японски „хана“ е „цвете“, а „ми“ е „гледам“.
В древни времена обичаят на съзерцаването на цветовете е пренесен от традиция на китайския императорски двор. В началото се свързвал с цветовете на сливата – уме – растение пренесено от Китай, но от епохата Хеиан (794-1185 г.) обичаят се свързва с местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините. Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предсказвало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него. В онези дни това било традиция, която се спазвала само от благородниците и висшите класи. Най-старият документ описващ такова празненство е за празник, организиран от император Сага, в градината Шинсен-ен в Киото през 812 година.
Едно от най-известните места за Ханами е в Токио в парка Шиндзюку, в който растат 1500 сакури от 75 вида. Официалното откриване на сезона на сакура става именно в този парк в присъствието на императорската двойка. Следващият по известност парк е Уено, в който има 1100 сакури. От края на март до 7-8 април там се провежда и градският фестивал, посветен на цъфтенето на сакура. Други известни места в Япония са градината Санкейен в Йокохама, алеята Данказура в Камакура, замъкът в Нагоя, Философската алея и паркът Маруяма в Киото и градчето-музей Какунодате в префектура Акита.
Краткотрайното разцъфване на сакурата е вдъхновявало много поети и автори, които използват цветчетата, за да покажат преходността на живота и неумолимото действие на времето. Сакура символизира красивата, но променяща се природа, лайтмотив известен в японската поезия и проза, който често се нарича “моnо aware” – “изтънчено чувство на тъгa”.
Много известна поетична антология, посветена на сакура, е Кокиншу, събрана през епохата Хеиан.
“Ако нямаше
Вишневи цветове
На този свят
Колко по-спокойни
Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта”