Начало Новини Философия Общество на чалгата, водката и евтините мечти

Общество на чалгата, водката и евтините мечти

1228
СПОДЕЛИ

Имаме проблем. Не е нито ситуационен, нито ценностен. Проблемът ни е цивилизационен – създаваме нация и поколение, чиито предели на желания достигат до евтини мечти за хубава кола, посещение на чалга клуб, което включва консумация на бутилка водка и нов смартфон. Дори си имаме цял студентски квартал, където това е върха на гъзарията. Но това е друга история.

Обществото ни има сериозен проблем

Той се дефинира с липсата на бъдеще за красивите и умните, които се стараят да променят нещата в тази държава. Да, проблемът ни е цивилизационен – всеки, който има акъла и силата да се справи сам, е стъпкван от системата. Система, чиито сенки деформират всичко нормално. Това не е от днес, вчера или 25 години. Това е период от 70 години, през които на преден план изкарват лакеите и мързеливите, за сметка на работливите и кадърните.

Нищо чудно, че създаваме в училищата и университетите нация на евтината слава. Ама то каква нация да създаваш с учителки като Ана Баракова. А това не е най-страшното – представете си, както каза един приятел, ако Магдалена Ташева преподаваше физика на децата ви, вместо да е в парламента?

Няма да заема ролята на морален стожер, който ви казва от висотата на своята катедрала, как да гледате децата си. Ще ви препоръчам само едно:

Всяка вечер си лягайте и всяка сутрин се събуждайте с мисълта какво бъдеще искате за тях

Ако желаете бъдещето на децата ви да стига до продавач на сергия в Илиянци – моля, продължавайте да ги възпитавате по този начин. Ако случайно имате останал някакъв инстинкт за самосъхранение, моля ви да помислите в какво сгрешихте. Защото не ви е виновно само училището или Бараковките. Вината е и ваша – никога не ги научихте да ценят красивото, различното, чуждото.

Не, вие научихте децата си, че няма проблем да направят някоя далавера. Научихте децата си, че няма смисъл да работят усърдно, защото така или иначе ще им платят недостатъчно. Научихте децата си, че няма нужда да се трудят – и без това са прецакани.

Вие, скъпи родители, създадохте поколението на чалгата, водката и евтините мечти

Обърнете се и вижте хубаво младите хора около вас. Тия дето няма да станат от седалката си в автобуса на възрастен човек „Щото той като е стар къде е тръгнал да ходи”. Тия, които карат с 200 без да им пука колко трупа останаха само за последната година по пътищата. Вижте хубаво и тези, които почнаха да подпалват бездомни кучета и да бият пенсионери, за да вземат последните им пари. Тези чудовища са децата, които вие възпитахте. Тези деца, които израснаха във времена на тотална безнаказаност и сега ви връщат абсолютно всичко.

Да, не всички млади хора са такива, има и изключения, но за жалост улиците ни са пълни НЕ с изключенията. И, ако някой не е съгласен е достатъчно да мине през няколко столични заведения в петък вечер. Те са пълни с млади момичета, които имат еднакво абсурден обем в косата и устата, единственото място, което са забравили да напълнят е главата. Стоят като препарирани, а физиономиите им са нацупени, така сякаш целият товар на света е върху раменете им. Оглеждат се и чакат да бъдат купени, защото са вложили прекалено много средства във външния си вид, за да се хванат с някой беден „сдуханяк” на тяхната възраст. Любовта за тях не е нищо повече от разменна монета. А мотото им е „Богат стар няма”.

Младите момчета са с големи мускули и обезкосмени. Не са сигурни кое повече ги е изкефило в последните години – хитовете на Азис или това, че няма казарма. Последната им мъжка постъпка е, че са купили пакет салфетки в чалга заведение, а след това са карали пияни до вкъщи – без куките да ги спрат. Мечтаят за химия, ама не онзи скапан предмет от училище, а тази, която за месец ще направи обиколката на бицепса им двойна. Гледаш ги здрави и силни, а погледите им са изпълнени със страх, който често изливат чрез агресия към по-слабите.

А какво трябваше да направите? Много просто – да ги заведете на театър. Или на изложба. Или на концерт. Да им подарите книга. Да им обърнете внимание. Толкова. Нищо повече.

Спрете да обвинявате другите за вашите беди. А се вземете в ръце и се опитайте да промените нещо. Нещо малко. Залесете градинката пред блока ви. Боядисайте спирката до вас. Дарете старите си дрехи. Упътете неориeнтиран турист. Гласувайте по съвест и с разум. Дайте пример на децата си, че живота е нещо повече от заветната диплома за висше и апартамент в краен столичен квартал. Че трябва да имат мечти. И да се борят за тях.

Non scholae sed vitae discimus

Ние се учим не заради училището, а заради живота. Тази латинска сентенция стоеше на входа на гимназията ми. Думи, чиито дълбок смисъл беше избърсан от пода на някоя кръчма в Студентски град, заедно със салфетките от партито предната вечер.

Моля ви, не позволявайте това да се случи и тази вечер.

Автори: Иван Куцаров и Гергана Шумкова