Начало Новини История Неразгаданата мистерия на Рапа Нуи

Неразгаданата мистерия на Рапа Нуи

1593

Рапа Нуи продължава да привлича с гигантските си каменни статуи с неустановен произход любителите на загадки от цял свят.

Великденски остров
Великденски остров

На 4,000 км от Таити, в центъра на Тихия океан, едва докоснат от модерната цивилизация, се намира един забележителен остров. Наричат го Рапа Нуи – пъпа на света, или Великденският остров. Той е един от най-усамотените острови в света и е известно на любителите на мистериите и авантюрите място. Те са привлечени от мистичните каменни статуи с неизяснен произход, разпръснати из острова.

Площта на острова е само 64 квадратни мили. Ето защо с огромните каменни статуи, разпръснати навсякъде, той изглежда като музей на открито. Тези гигантски фигури, някои от които тежат над 50 тона, се издигат на повече от 10 метра и гледат втренчено към планините, угасналите вулкани и кристалночистите води.

Някои изследователи смятат, че на острова първи са стъпили испанците. Други път твърдят, че английският пират Дейвис е първият европеец на острова. Първите потвърдени сведения обаче насочват към холандския мореплавател Джейкъб Рогевин. Той доплавал до острова с три кораба навръх Великден и в чест на християнския празник го нарекъл Великденски.

Джеймс Кук също достигнал острова и дори му направил няколко много сполучливи карти.

Великденският остров – това късче земя в Южния Пасифик, е образуван от серия мощни вулканични изригвания и в продължение на много години е бил населен само от морски птици и водни кончета. А стръмните му склонове са имали притегателна сила за уморените полинезийски мореплаватели. Лавата и морските вълни са образували стотици пещери и са направили брегове му несигурни. Затова за археолозите има само няколко безопасни места, където могат да правят своите проучвания.

Великденският остров е едно от най-самотните места в света.Разположен е между Таити и Чили. Островът има приблизително триъгълна форма. Днес вулканичните конуси могат да се наблюдават по целия остров. Най-големият – Рано Кау, е лесно забележим и от космоса. Най-високият – Теравака, се издига над 500 метра над морското равнище. На острова има повече от 70 вулканични центъра, но никой не е действащ, откакто той е колонизиран преди 1,300 години.

Плажът Овахе на северния бряг е тихо място близо до Анакена. Там според легендите крал Хото Матуа доплавал с кануто си и започнал окупацията на Великденския остров. Анакена се отличава от останалата част на бреговата ивица, която е образувана от вулканични скали със ситния си бял пясък. Разкопки в този район доказват, че той е бил изключително важно за островитяните място. Слави се и с най-добрата колекция от статуи на острова. Заселниците започнали да изграждат селища и къщи с необичайна елипсовидна форма.

Не е ясно защо островитяните са изграждали статуи с такива размери. Тяхната мания да ги правят обаче в крайна сметка довела до упадъка им, тъй като те постепенно унищожавали горите в стремежа си да пренасят огромните статуи.

Меките вулканични туфи били идеални за направата на статуите. Като използвали инструменти, направени от по-твърдите вулканични скали островитяните, издълбавали малко по малко статуите, докато накрая те се крепяли само на един своеобразен постамент.

Скулпторите били истински виртуози в работата си. Направата на статуите била съпроводена с различни церемонии и ритуали. Статуите могат да се видят издълбани навсякъде в скалите. Ако в скалата имало някакъв дефект, островитяните изоставяли работата си и се премествали на ново място. Те използвали пукнатините във вулканичните стени и различните цветове на скалите. Накратко – островитяните били наистина хора на изкуството.

Когато дадена статуя била завършена, тя била внимателно придвижвана надолу по склона с помощта на въжета и палмови трупи. Статуите били поставяни в основите на кратер и там били окончателно изрисувани.

Странните статуи се пренасяли доста трудно. За това свидетелстват многобройните останки от счупени статуи, който островитяните изоставяли по пътя.

Смята се, че статуите били поръчани като възпоменателни образи на родоначалници. Така или иначе, те не изобразяват определени индивиди, въпреки че някои от тях имат черти, които ги оприличават на вождовете на племето. Една от най-големите мистерии на Рапа Нуи е защо островитяните са правили статуите с ръбати лица и тела с фалична форма.

В Полинезия има статуи, които наподобяват тези от Великденския остров, но никъде в света няма същите странни скулптури.

Първите западни мореплаватели, които достигнали острова, се дивели как някой може да оцелее на такова изолирано място, на което не растат дървета. Загадката била разкрита, когато проучвания доказали, че на Великденския остров е имало много и гигантски палми, докато не залязла културата на островитяните.

По всичко личи, че жителите на Великденския остров били благословени с богати тропически гори, когато се заселили там. Горите обаче били изсечени при строежа на къщите, за огрев и разбира се – за да се пренасят и издигат странните статуи. Ерозията последвала унищожаването на горите, реколтата не стигала за изхранването на всички и между отделните родове се разразили битки за оскъдните средства за препитание.

Статуите-символ на могъществото и успеха на обитателите на отдалечения остров били съборени.

Жестокостта на островитяните нямала край. Вярва се, че победителите изяждали жертвите си, за да придобият сила. Костите, открити на острова, свидетелстват за канибализма на обитателите му. Той може да се дължи не само на оскъдната храна, а и да има ритуално значение. Една призрачна пещера в югозападния край на острова се нарича „пещерата, където се ядат хора“. Вътре в нея има изображения на духове в охра и бяло, които приличат на летящи птици. Без нито едно дърво, от което да направят лодка, жителите на Рапа Нуи само завистливо наблюдавали птиците, които безметежно се реели в небето.

Културата на островитяните, която просъществувала повече от 300 г., започнала да загива. Островът им се превърнал в кланица, селата им били опустошени. Последните оцелели започнали да изправят статуите – продукт на тяхната цивилизация.

Много хора отдават всички надежди за развитие на острова на туризма. До 1960 г. до него е можело да се стигне единствено с кораб. През 1966 г. обаче на Рапа Нуи е построена база на американските военновъздушни сили и сега на острова има летище, което е пригодено и за чартърни полети. Около 6,800 души посещават годишно острова, като повечето са от Южна Америка. Тук има 7 хотела и много малки къщички, които приютяват туристите.

Енигматичният Великденски остров е по-скоро полинезийска, отколкото чилийска територия. Той е наистина откъснат от света. На повече от 1,900 км, в която и да е посока не се вижда населена земя. Чили официално анексира острова през 1888 г. по време на експанзията след Тихоокеанската война. На острова живеят не повече от 2,000 души, почти всички от тях в град Ханга Роа. 70% от населението е полинезийско, а останалата част идва от Чили. Островът е национален парк на открито със своите 300 каменни статуи и други скални образувания.

Животът на Великденския остров се върти около риболова, селското стопанство и археологическите проучвания на странните статуи.