Начало Новини История Навършват се 100 години от създаването на най-великия български марш, който всеки...

Навършват се 100 години от създаването на най-великия български марш, който всеки трябва да знае

443
СПОДЕЛИ

Навършват се 100 години от написването на марша „Велик е нашият войник“. Честването се осъществява по инициатива на Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата световна война. Създаден е и Инициативен комитет за изграждане на паметник на химна на Българската армия в Казанлък.

Стихотворението, върху което е написан маршът „Велик е нашият войник“ е създадено в Охрид през лятото на 1916 година. През цялата 1916-та в града е разквартируван на гарнизон 23-ти пехотен Шипченски полк.
По време на обсадата на Одрин, по заповед на полковия командир – тогава подполковник Иван Пашинов, този полк поставя духовата музика пред атакуващите роти и под звуците на народния химн „Шуми Марица“ щурмува смятания за непревземаем форт Айваз Баба. Един от младите офицери, подпоручик Константин Георгиев, роден в Казанлък, писател, поет и бивш народен учител, по време на дежурство на позициите по склоновете на Галичица пише кратко стихотворение от четири куплета, в което описва бойния път на полка, без да знае, че е написал безсмъртните стихове на най-истинската българска войнишка песен.

По текста на стихотворението войникът Михаил Шекерджиев от Габрово, завършил Духовната семинария и учител по музика в Дома за слепи деца в Княжево, само за една нощ пише музиката на новия марш и сформира малка група изпълнители ентусиасти. Този спонтанен войнишки хор изпява за първи път песента на рибарския площад в сърцето на Охрид.

Сред първите слушатели на марша „Велик е нашият войник“ – там на охридския площад са писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски – Чудомир. В Охрид е и мобилизираният художник Владимир Димитров -Майстора, който вдъхновен от песента рисува графиката „ Българският войник пред Самуиловата крепост“., отпечатана в списание „Отечество“ на 2 септември 1917 година.

Години по-късно след края на Европейската война по политически съображения текстът на марша е дописван, сверяван, променян, натъкмяван. През годините маршът ту кънти с пълна сила, ту тъне в забвение. 81 години след написването си песента „Велик е нашият войник“ става химн на Българската армия.

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик „На нож!“
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик „На нож!“