Начало Новини Медийната манипулация

Медийната манипулация

1707
Ноам Чомски - лингвист, филисоф
Ноам Чомски – лингвист, филисоф

С възхода на телевизионните технологии медиите вече могат да насочват мнението на масите с лекотата, с която овчарското куче води стадото. Системата за контрол на публичното мнение е така изпитана, че един от най-големите експерти по теория на комуникация – проф. Ноам Чомски (професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт и основател на трансформационната граматика, често споменавана като важен принос за теоретичната лингвистика на ХХ век ), е идентифицирал и обобщил 10-те основни правила за медийна манипулация:

1) Стратегията на разсейване.
Основният фактор за социален контрол се състои в отклоняване на общественото внимание от много по-важни въпроси, така че масите да не могат да създадат никакви пречки за промените, които прави икономическият и политическият елит. Нейната употреба е очевидна от постоянния медиен обстрел на всякакъв вид разсейване чрез разпространение на най-незначителни информации. Стратегията на разсейване е от съществено значение за предотвратяването на евентуален публичен интерес към наистина необходимите знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката: Отклоняване на публичното внимание от истинските социални проблеми, да се държат хората далеч от сериозните теми, да бъдат заети, заети, заети, без да им се даде време да мислят, винаги да са вътре в стадото!
2) Създаване на проблем, подходящ за осигуряване на желаното решение, като същият да се появи като случаен.
Тази техника на проблем – реакция – решение цели поставянето в центъра на една ситуация (например финансова криза), която предизвиква желаната реакция у хората (като искането за по-голяма икономическа стабилност), за да бъдат принудени да приемат правителствените мерки (повишаване на данъци, разпродажба на обществени стоки и съкращения).
3) Стратегията на постепенността.
Състои се в създаването на радикални социални промени, правейки малки стъпки ритмично във времето. По този начин масите могат да забележат промяната в обществения ред едва тогава, когато вече всичко е реализирано. Стратегията на постепенността се прилага във всички случаи, когато не е възможно прилагането на внезапна промяна, без това да предизвика революция.
4) Стратегията на отлагането.
Друг начин да се накарат хората да приемат някое не много популярно решение е то да бъде представено по-рано от датата, определена за прилагането му, правейки го да изглежда болезнено, но необходимо. От психологическа гледна точка е много по-лесно да се приеме една бъдеща жертва, отколкото в момента, още повече когато ни карат да вярваме, че всичко ще бъде по-добре утре и че може би тази наложителна жертва е възможно да бъде избегната. По този начин хората имат повече време да свикнат с идеята за промяна и да я приемат с примирение, когато дойде времето.
5) Техниката на детския език.
Широко се използва в обръщението към масите. Състои се в използването на прости и успокоителни изрази, характерни за инфантилната възраст, за да може в крайна сметка да се стимулира несъзнателен и детски отговор от масите. Това е психологическа техника, много използвана от медиите, и можем да я разпознаем също и в телевизионните реклами, където беседи, аргументи, персонажи и интонация на гласа са толкова детски, че изглеждат насочени към зрители-деца или възрастни, които са слабоумни. Колкото повече са опитите да се заблудят зрителите, толкова повече се прибягва до този инфантилен начин на изразяване.
6) Езикът на емоционалното въздействие.
Цели да произведе емоционален отговор, който да е състояние да забави рационалния анализ и критичното чувство на индивида. Особено мощна техника за получаване на достъп на подсъзнателно ниво на масите и насаждането на идеи, желания или настроения (като страх или екзалтация).
7) Да се държат хората в невежество и посредственост.
Целите й са да не позволи на населението да разбере използваните техники и методи за постигането на психологически контрол: Качеството на образованието, което получават по-ниските социални класи, трябва да бъде възможно най-посредствено, така че да се създаде дистанция между невежеството на класите и създалото се празно пространство между тях да не може да бъде запълнено!
8) Насърчаване на обществеността в полза на посредствеността.
Цели да упражни натиск на ниво средства за масово осведомяване, подходящи да убедят обществеността, че е модерно да бъдеш глупав, циник, вулгарен и невеж. Това обикновено се постига, предлагайки като модели за подражание звезди от света на шоу бизнеса или други с такива характеристики.
9) Засилване на чувството за вина.
Състои се в това да се накара отделният индивид да повярва, че единствено той е отговорен за собствените си нещастия. По този начин жертвата на политическата и икономическата система, създадена от върхушката, вместо да се разбунтува срещу това, се чувства виновна, изпада в депресия и не е в състояние да реагира. Например, достатъчно е да се разпространи идеята, според която държавният фалит е следствие от укриването на данъци от гражданите, за да се прикрият злодеянията на политическата каста, служеща на финансовия елит, който управлява света. По-високите данъчни приходи никога не биха могли да променят моралната неприкосновеност на управниците, докато е логично да се очаква увеличаването на тяхната ненаситна лакомия.
10) Да познаваш хората по-добре, отколкото те самите се познават.
Целта е възползването от огромните научни постижения в изучаването на човешкото поведение. Дисциплини като неврологията и психологията позволяват на финансовата аристокрация едно напреднало познание за човешкото същество, било то от физическа или психологическа гледна точка. В резултат на това учените, в полза на властта, познават човешкия индивид много по-добре, отколкото той самият, и използват това знание в своя полза.

 ,,Информацията в Италия е оглавявана от структура, която решава за какво да говорим и с какво да се занимаване.” – Франческо ди Стефано, издател на Europa 7