Преди няколко години имах щастието за първи път да посетя сръбското градче с българско име – Димитровград. Оказа се обаче, че не само названието на селището е нашенско, но и името на местната гимназия, някоя и друга улица, бюст-паметника на Васил Левски, гордо издигащ се в началото на главната улица, но най-вече самосъзнанието на хората. Интересно е как държавата, в която попадат ги определя до някъде за българи, а ние пък за сърби… Но жителите на някогашен Цариброд (които се шегуват с любопитните посетители, че са 100% царибродчани, но и 100% димитровградчани) преди всичко са неповторими със своята отзивчивост, дух и сплотеност. Качества тъй рядко срещани днес, че със сигурност скоро ще ги впишем в Червената книга на човещината.
Градът е заседнал между времената – след „някога“, но преди „сега“ и в това се крие най-голямото му очарование, което неизменно те притегля към орбитата си. Посещенията му никога няма да ти стигнат и желанието за още една визита ще се възпламени в теб преди дори да си напуснал очертанията му, защото Цариброд се забива директно в сърцето и завинаги намира своето място там. А родените там са царибродчани до самия си край, без значение къде по света се намират. За разлика от нас не крият произхода си и не се стесняват от територията на своя град. Не са като жителите на София, които ако тръгнеш да анкетираш, ще има да се чудиш как всички се оказват кореняк-софиянци и никой не попада в другата категория „В повече“, която „мечи“, „въйка“ и говори ни „ти“ – например: „здравейти“…
Именно произхода и единността са водещи в една от най-интересните традиции на представителите на града, от която всички ние можем да вземем пример. Макар разпръснати из страната, те намират време и начин ежегодишно да организират събитие, в което да пренесат част от родното си място в пределите на чуждото и да отпразнуват корените си, като същевременно полеят празника на Св. Трифон. Българите по обичай се събираме (а и често разединяваме) на етническа основа, но до сега не съм чул да честваме това, че сме представители на определено селище. А защо не?
В началото „Царибродска вечер“ е било събиране само са хората родени, но напуснали града. В последствие обаче тази идея толкова се разраства и допада на останалите, че днес вратите на събитието са отворени за всеки приятел и доброжелател на градчето – дори и за мен, пристигналият от България получужденец.
Тази година мероприятието се проведе в изисканата обстановка на ресторант „Сабор“, намиращ се в сръбската столица Белград и побра под един покрив над двеста души.
Организатор на „Царибродска вечер 2018“ беше „Форум на царибродчани в Белград – Паметник“, а събитието се проведе с подкрепата на община Димитровград (Сърбия), партньорството на Туристически спортен център Димитровград и спонсорството на млекарница „Стара планина“ – Димитровград.
Идва ред на още една интересна специфика, а именно факта, че всяка година сбирката има различен домакин-царибродчанин, който е натоварен с нелеката задача да организира всичко до последния детайл, за да накара дошлите да се почувстват, макар и на километри, у дома си. Този път домакин беше Благой Васов, който подаде щафетата, под формата на икона на Св. Трифон, на Боян Велев, вече официално натоварен с отговорността за догодина.
За тези от вас, които нямаха удоволствието да присъстват, нека отделя няколко думи за обстановката. Не си представяйте просто отрупани маси със сръбски кулинарни изкушения, на които щедро се разлива популярната „дуня“ (ракия от дюли – запазена марка на съседите ни). Е, добре де и това го имаше, защото царибродчани са посветени в законите на веселието, но вечерта далеч не се свеждаше единствено до апетитни изненади, носещи удоволствие на вкусовите ни рецептори, а беше богата на сюрпризи.
Специално за празника беше сформиран оркестър от музиканти, по принцип свирещи в различни банди, но събрани за първи път заедно, заради общия си корен. Групата допълваше идеално цялостната атмосфера, в която не липсваха и български народни песни, затвърждаващи убежденията ми, че всички присъстващи сме братя и сестри. И това е самата истина, защото до преди 1919 година и Ньойския договор официално сме били едно цяло… Възможно е един лист, малко мастило и прекрояване на картата да ни е разделило, но виждайки страстта, с която хората около мен знаеха до последната дума и групово пееха песни като „Катерино, моме“, „Назад, назад, моме Калино“, „Белите манастири“ и др. осъзнах, че онази истинска и значима връзка помежду ни никога не е била прекъсвана. И сякаш за да потвърди думите ми, програмата продължи със същинската музикална изненада в лицето на певеца Краси Аврамов. Изпълнителят бе пропътувал разстоянието от София до Белград специално, за да уважи своите сръбски приятели, за които преди няколко години направи голям шоу-концерт в Димитровград. Песните му бързо изправиха на крака всички присъстващи, забравили за изкушаващата скара и напитки.
Между танцуващите ловко се прокрадваха фотографи и оператори на различните медии, опитващи се да уловят поне част от наелектризираната обстановка, съчетаваща любовта към родното (стопяваща всички картографски граници и държавни бариери) и удоволствието от музиката.
Но освен насладата за ушите, за гостите беше подготвена и такава за очите и душата, а именно филмова презентация отдаваща почит на видни цариброджани, прославящи и до днес града си. Сред тях бяха актрисата Паулина Манов, участвала в редица филми, а към момента разпръскваща таланта си от сцената на Белградския драматичен театър. Следващи бяха сестрите със спортна кръв Кристина и Тамара Георгийев, отдали се изцяло на хамбала, като първата играе за националния отбор на Турция, а втората гради кариера в национала на Унгария. Не беше пропусната и нашумялата в Сърбия певица Йелена Костов, чийто музикален клип заснет в роден Димитровград беше прожектиран на големия екран.
Водеща на събитието бе хубавата Бояна Маркович, открадната временно от националната телевизия РТС, за да ръководи „Царибродска вечер“.
А покрай всички подаръци бе включена и постановка на Димитровградския театър, която дари солидна доза здравословен смях на присъстващите.
Резултатът – нощ наситена с ярки емоции, радости и усмивки. Една спазена традиция, която ще продължи поколения наред, заради сърцата умеещи да бият като едно.
Вече усещам разочарованието ви, че не сте успели да бъдете част от мероприятието, затова бързам да кажа, че от разговора с организатора от сдружение „Паметник“ разбрах, че се поема инициативата за организиране на събитие с гости от царибродски произход живеещи в България, но и друга среща, която ще се проведе в София. Така че, надявам се скоро да се засечем там, за да се забавляваме, но и да попием (дори и частица) от духа на нашите съседи, които превърнаха града си в празник!