Начало Новини История Договорът за Антарктида от 1961 година

Договорът за Антарктида от 1961 година

2285

Антарктическият договор и свързаните с него споразумения, наречени Антарктическа договорна система, регулират международните отношения по отношение на Антарктида – единствения континент на Земята, който е без собствено население.

Основният договор е подписан във Вашингтон на 1 декември 1959 г., първоначално от 12-те държави, участвали в Международната година на геофизиката (1957 – 1958) в Антарктика – Аржентина, Австрия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския Съюз, САЩ, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Договорът се прилага за района на юг от 60-ия паралел южна ширина.

Договорът влиза в сила на 23 юни 1961 г. Понастоящем е подписан от 49 страни. Той разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на този континент.Този договор е първото споразумение относно контрола на оръжията, установен по време на Студената война.

Договорът предвижда, че всяка страна членка, след изтичане на 30 години от влизането в сила на този договор (1991), може да поиска свикване на конференция за преглед на неговото действие. Броят на страните членки по договора расте непрекъснато. Всяка страна членка на Обединените нации може да приеме договора. Решенията по договора се взимат с консенсус. Този процес е позволил договора да се развие в система с набор от инструменти и институции, които отговарят на специалните нужди от управление на дейностите в Антарктика същевременно, защитавайки националните интереси.

Основни клаузи на договора:
1. постановява, че Антарктика трябва да бъде използвана изключително за мирни цели
2. гарантира свободата на научните изследвания
3. подпомага международното научно сътрудничество
4. отхвърля възможността за спорове за териториален суверенитет между страните по договора
5. забранява ядрените опити и разполагането на ядрени отпадъци.

Международният договор за Антарктида е израз на практическа и научна съвместна дейност, постигната „на леда“.

Сред страните, поддържащи изследователски станции на Ледения контининент са: Русия, Китай, САЩ, Норвегия, ЮАР, Чили, Обединеното кралство, Япония, Австралия, Индия, Перу, Южна Корея, Полша, Германия, Уругвай, Франция, Италия, Бразилия, Украйна, Испания, България.