“Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми.
И тъй – не осъмвай, където си замръкнал.
Не умирай, дето си се родил.
Не пускай корени – не си дърво.
За мъж и вятър няма граници.
Угаждай на душичката си.
Каже ли – дай вино – дай ѝ; каже ли – дай маслинка – дай ѝ, не я насилвай, но не ѝ ли даваш, въздържаността е вредна като прекаляването.
И накрая, с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна.
Простаците са непобедими!”
Из “Мравки и богове” (Хроника на ХХ век) от Стефан Цанев