Роден на днешната дата, 4-ти март 1678 г. във Венеция, Антонио Вивалди (Antonio Lucio Vivaldi) е един от най-великите барокови композитори. Той също е невероятен цигулар и очевидно числото четири е ключово за съдбата му – става популярен с “The Four Seasons” (“Годишни времена”) – цикъл от 4 цигулкови концерта. Отделно има над 40 опери и повече от 400 инструментални концерта.
Появата му на бял свят е съпроводена със слабост и болнавост, а детството му е минало в бедност. Баща му е бил бръснар, по-късно става професионален цигулар и обучава малкия Вивалди, като двамата свирели из града. Антонио Вивалди е страдал от астма, но въпреки проблемът учи цигулка и композиране, а по-късно и за свещеник. Бива ръкоположен, когато навършва 25 години, след което започва работа като майстор-цигулар във венециански дом за сираци.
Наричат го “Червеният абат”, вероятно заради рижавия цвят на косата. Той написва повечето от своите концерти, кантати и църковна музика за сирачетата, които трупали почит в чужбина. В апогея на кариерата си Вивалди приема поръчки и от кралски особи. Сътворява сватбена кантата в чест на Луи XV. Опус 9 посвещава на император Карл VI, който от своя страна го удостоява с императорска титла и покана да живее във Виена.
Късните си години Вивалди прекарва именно във Виена, където среща финансови трудности. През юли 1741 година приключва неговия земен път в дома на вдовица от усложнения на астмата, от която страдал, а тленните му останки биват положени в Болничното гробище във Виена. Днес почива в Карлскирхе във Виена. Къщата, където е живял, е разрушена, сега там е разположен хотел Захир, но и на двете места има мемориални плочи, както и звезда в негова памет, също и паметник.
Неговите концерти и арии дълбоко повлияват на друг гениален композитор – Йохан Себастиан Бах, а в наши дни те продължават да бъдат пример за подражание на много учащи се и вдъхновени от класическата музика.