В народната песен се пее:
“Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден…”
Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.
Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.
Свети Георги е живял по времето на император Диоклециан. Според различните източници годината на неговото раждане се търси някъде между 275 и 284 г., а за година на кончината му се спрягат 303, 305, 306 г. като датата обаче навсякъде е една и съща – 23 април.
Родом от Кападокия (днешна Турция), син на христянски родители, той бил възпитан в истинско християнско благочестие. Още малък останал без баща, който умрял защитавайки христовата вяра. Майка му, заедно с малкия Георги, се връща в родния си град Лида (Палестина), където наследила огромно богатство.
Като достигнал юношество младия Георги – висок, силен и красив момък – постъпил в армията. Благодарение на качествата си той бързо се издигнал в йерархията. Още 20-годишен получил титлата трибун. По това време бил разпределен в личната гвардия на Диоклециан в Никомедия (Витиния). Там императорът бил възхитен от доблестта и храбростта на младежа и го удостоил с още по-висок чин, като дори го направил член на държавния съвет. Разбира се, по онова време Диоклециан не знаел каква вяра изповядва младия му военноначалник.
Към 303 г. императорът издал едикт за систематично преследване на християните на територията на цялата империя. На Георги било заповядано да вземе участие в гоненията, но той излязъл пред съвета и смело критикувал решението на императора. Вбесен от дръзката постъпка, Диоклециан наредил “предателят” да бъде хвърлен в тъмница и подложен на мъчения.
По пътя към тъмницата копието на един от стражарите омекнало щом докоснало тялото на изгнаника. Тогава Георги разбрал, че сам Господ го защитава в отстояване на вярата му. Последвали различни мъчения, кои от кои по-тежки и жестоки. Прекарал цяла нощ с тежък камък, върху гърдите, който му пречел да диша. След това го завързали на колело с набити остриета, които раздирали кожата и месата му. На сутринта, императорът го помислил за мъртъв и отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но Господ изпратил ангел, който да излекува раните на Георги и да му вдъхне нови сили.
Когато император Диоклециан се завърнал, не могъл да повярва на очите си – Георги бил жив. Това го разгневило още повече и мъченията продължили с още по-голямо озлобление. Налагали го с волски жили, докато кръвта му изтекла. Но Господ изцелил раните му и го върнал към живот. Хвърлили го за три дни в яма с негасена вар. Ала Господ отново го опазил цял и невредим. Обули му нажежени желязни обуща и го карали да тича с тях. Давали му да пие силни отрови. Георги обаче не предал вярата си и понасял стоически всички мъчения.
Отчаян, императорът заповядал да хвърлят Георги в тъмницата, докато реши какво да прави с него. През времето докато светията бил затворен, много хора подкупвали пазачите, за да го посещават и да черпят от неговата вяра. Идвали и болни, които той изцелявал със силата дадена му от Бога. Много хора искрено повярвали в Господа, който вършел такива чудеса.
Последната нощ, самият Спасител се явил на Георги и го утешил като му обещал небесна радост. На сутринта светецът помолил един от пазачите да пусне при него един доверен слуга, на когото той заръчал да изпълни завещанието за имуществото му и се простил с него. След това поискал от Диоклециан да го заведе в храма на Аполон. Зарадван, императорът помислил, че Георги се е предал и иска да принесе жертва на боговете. Но когато влезли в храма, светията само с думи прогонил бесовете от идолите, а самите идоли паднали с грохот на земята и се разбили на парчета. При вида на всичко това, жената на императора – Александра – прославила публично Христа. Вбесен, Диоклециан заповядал Георги и Александра – собствената му жена, да бъдат посечени.
По пътя към мястото на посичането Александра припаднала уморена и предала богу дух. Малко по-късно Георги бил обезглавен пред стените на Никомидия.
Тялото на светеца е погребано в родния град на майка му – Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като великомъченик за многото чудеса които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
