Начало Новини Инфраструктура Строителството на газовата връзка България-Сърбия започва през лятото

Строителството на газовата връзка България-Сърбия започва през лятото

164
СПОДЕЛИ

Очаквам през месец юни или юли да започнем реално изграждането на интерконекторната връзка между България и Сърбия. Това заяви сръбският президент Александър Вучич.

„След като построим интерконекторната връзка между България и Сърбия ще трябва да изградим газопровод до унгарската граница“, каза още той.

Според него интерконекторната връзка ще позволи на Сърбия да получава газ от „Турски поток“, за което очаква и финансиране от ЕС.

Пред „Спутник“ Вучич пояснява, че продължават преговорите с руската страна за хеликоптерите Ми-17. Той се надява те да приключат до края на тази година.

„Предстоящата визита на руския външен министър Сергей Лавров е много важна за нашата страна. Той е голям приятел на Сърбия и очаквам да укрепим нашите връзки, ще говорим по всички въпроси и да разширим сътрудничеството във всички области“, заяви сръбският президент.

Вучич заяви, че Сърбия е „благодарна на руския президент Владимир Путин, който държи на Западните Балкани, за разлика от неговите предшественици“, каза Вучич.

„Подобрихме търговското и военно сътрудничеството, но най-много сътрудничеството в енергийния сектор. Надявам се да продължим по този начин“, добави сръбският президент.

Междусистемната връзка България-Сърбия

Междусистемната газова връзка София – Цариброд/Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия) се предвижда като реверсивна връзка, която да свърже националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. Интерконекторът ще допринесе за диверсификация на маршрутите, междусистемната свързаност на двете страни и осъществяването на пренос на природен газ. Първоначално се очаква интерконекторът да осигури възможност за доставка на 1.8 милиарда куб. м. газ. Той е обявен от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС.

На 19 януари 2017 г. министрите на енергетиката на България и Сърбия Теменужка Петкова и Александър Антич подписаха меморандум за разбирателство по проекта за изграждане на интерконектора.

За изграждането на българския участък е осигурено финансиране по линия на програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“ в размер на 45 млн. евро. „Турски поток“ и Сърбия Само два дни след старта на изграждането на „Турски поток“, на 9 май 2017 г., Александър Вучич изрази надежда, че страната му ще получава природен газ от Турция. „Започна изграждането на „Турски поток“. Според мен голяма част от газта, която отива в Турция, ще отиде в България. Това няма да се нарича „Южен поток“ и в това съм абсолютно сигурен. Няма значение как ще го наричат, ние това не знаем, но при всички положения трябва да се стигне до споразумение между руснаците и европейците. Мисля, че не сме далеч от това, независимо от факта, че никой не говори за него, а това ще бъде отлична новина за Сърбия“, каза Вучич.

На 17 май 2017 г. в Пекин по време на среща с руския президент той отново повтори искането си. Тогава Вучич заяви, че Сърбия трябва да увеличи доставките на руски газ от днешните 2 милиарда на поне 4-5 милиарда куб.м., ако иска да бъде развита индустриална държава. “На форума „Един пояс – един път“ президентът Путин говори за необходимостта от газов интерконектор между Сърбия и България, за да можем отново да получаваме руска газ. Ако искаме да бъдем индустриално развита държава, трябва да увеличим консумацията на газ от 2 милиарда на 4-5 милиарда куб.м. Ние няма откъде другаде да вземем тези количества газ. Вече 5 години ме убеждават, че има откъде другаде. Не, газ има само в Русия, дайте ни възможност, той да дойде до нас през Турция и България, за да не посрещнем 2019 г. без газопровод„, заяви тогава Вучич.

Проектът „Турски поток“

На 7 май „Газпром“ започна строителството на морския участък от газопровода „Турски поток“ край руските брегове на Черно море. Дължината на морската отсечка е около 910 км, а на сухопътната част по територията на Турция – 180 км. Общата стойност на проекта при възможното строителство на четири отсечки, както се планираше първоначално, се оценява на 11.4 милиарда евро.